История

Първото българско светско училище в нашия край е открито след Освобождението на България от османска власт (1878 г.) в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец) – днешното Второ основно училище „Христо Ботев‘‘. За целта са изградени две малки стаи в западния край на селото, където се е намирала българската махала. Първата учителка е била Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. Тетрадки нямало, пишело се е на пясък в сандъчета. След това на нейно място е назначен Диньо Ямалийски. През 1882 г. с труд от местното население е построена сграда специално за училище. Тя е била най-хубавата постройка в селото. Имала е две стаи за учениците, коридор и стая за учителите, които са двама - Екатерина и Иван Крякови. Дворът бил ограден с ров и плет. Увеличаването на броя на учениците налага нуждата от нова училищна сграда. През 1910 г. започва строителството и тя е  построена през 1913 г. Персоналът нараства на трима учители. През 1928 г. учителският персонал става петчленен.

По-важни събития от богатия живот на училището протичат през следващите години в следния хронологичен ред:

-   април- май 1928 г.- учебните занятия се водят на открито поради сериозна повреда на училищната сграда от земетресение

-   16 юни 1937 г.- по случай раждането на престолонаследника Симеон Търновски, съгласно заповед 1524 от същата година на Министъра на народното просвещение, годишният успех по всички  предмети на всички ученици е повишен с по една единица

-   декември 1956-1957 г. – сформирана е група за детска градина

-   1959-1960 г.-първи клас се разделя на две паралелки

-  1964-1965 г.-броят на учениците значително се увеличава. Направена е надстройка на училищната сграда. Паралелките са вече седем в начален курс и една полудневна детска градина с общо 232 ученици.

Тъй като 60-те години на ХХ век са времето,през което започва строенето на комплекса „Марица-изток“, развитието му оказва решаващо влияние и върху промените в района на общината и върху промените в областта на образованието. От цялата страна прииждат хора и се установяват да живеят тук. Вследствие на това населението се увеличава трикратно. Налага се да се преобразува и началното училище „Христо Ботев‘‘ в основно.

На 5 юли 1966 г. е направена първата копка за построяването на учебна работилница. През 1966-1967 г. училището от седмокласно става осмокласно.

Още от самото начало един от характерните белези на Второ основно училище е младостта на колектива. Едни от най-възрастните преподаватели по това време са: Иванка Жекова (39 г.), Руси Бонев (38 г.), Златка Халачева (38 г.)

И днес Второ основно училище „Христо Ботев‘‘ град Гълъбово не спира да твори своята история.